Марсиански хроники - Рей Бредбъри. 1966

Марсиански хроники - Рей Бредбъри. 1966. Изд. Народна младеж, София. Биб. Приключения и науч. фантастика, №101. Превод: от англ. Никола Милев (The Martian Chronicles / Ray Bradbury, 1950). Формат: 1/16 59/84. Тираж: 20 100 бр. Подв. Страници: 231 с. Цена: 0.94 лв.

Съдържание

• Ракетно лято (Януари 1999) – стр.7
• Ила (Февруари 1999) – стр.8
• Лятна нощ (Август 1999) – стр.22
• Земните хора (Август 1999) – стр.24
• Данъкоплатецът (Март 2000) – стр.43
• Третата експедиция (Април 2000) – стр.45
• Макар че светла е луната (Юни 2001) – стр.66
• Заселниците (Август 2001) – стр.96
• Зелено утро (Декември 2001) – стр.97
• Скакалците (Февруари 2002) – стр.103
• Нощна среща (Август 2002) – стр.103
• Брегът (Октомври 2002) – стр.113
• Интермедия (Февруари 2003) – стр.114
• Музиканти (Април 2003) – стр.115
• Високо в небесата (Юни 2003) – стр.117
• Нови имена (2004-2005) – стр.132
• Ъшър II (Април 2005) – стр.133
• Старите хора (Август 2005) – стр.152
• Марсианецът (Септември 2005) – стр.152
• Пътнически принадлежности (Ноември 2005) – стр.167
• Мъртвият сезон (Ноември 2005) – стр.169
• Наблюдателите (Ноември 2005) – стр.175
• Безмълвни градове (Декември 2005) – стр.184
• Дългите години (Април 2026) – стр.197
• Ще паднат тихи дъждове (Август 2026) – стр.210
• Излет на Марс (Октомври 2026) – стр.217

Анотация

„Земните хора дойдоха на Марс. Дойдоха, защото се страхуваха или защото не се страхуваха, защото бяха щастливи или защото бяха нещастни… Пристигаха, за да намерят нещо или да се избавят от нещо, да изровят нещо или да заровят нещо… всеки си имаше своя собствена причина.“

В плодотворното поле на научната фантастика разказите и романите на Рей Бредбъри са станали вече „класически“. Издаваните за пръв път на български език „Марсиански хроники“ отдавна задоволяват жаждата на „търсещите нещо ново“ читатели по целия свят. И макар че Бредбъри си служи с някои от общоприетите елементи на научната фантастика - роботи, суперсъщества, направени от синя светлина, материализирани халюцинации, масова хипноза, телепатия и пр., — всички читатели и критици са на мнение, че никой от многобройните автори на книги от този жанр не пише като него.

Бредбъри не е наследник на Жул Верн и Хърбърт Уелс. В своите произведения той сякаш създава някаква ефирна митология на бъдещето. Ефирна и все пак пълна с тревоги, с дълбока размисъл, с неизразима хуманност.

Неговите герои не са прости авантюристи, не са научни чудодейци специалисти, не са неустановени фантасти. Защото като художник, майстор на богати изразни средства, Бредбъри е преди всичко психолог, анализатор на човешкия ум и човешките прояви, душеведец, а може би и „ясновидец“…

Главният герой в произведенията на Бредбъри е Човекът (наистина с главна буква!). Човекът, който проявява загриженост за човечността, за топлата човешка любов, за богатството на човешкия интелект, за съдбата на човешката култура. Човекът, който си задава обезпокоителните въпроси: Носи ли техническият прогрес щастие на хората? Какво ще стане, ако човек замени сам себе си с машина? Какво ще стане, ако… Земята реши да извърши самоубийство?

Някои читатели и критици остават с чувството, че творбите на Бредбъри крият в себе си някакъв „песимистичен оптимизъм“ или „оптимистичен песимизъм“, други се питат как най-добре биха могли да ги определят — като научна фантастика или пък като „хуманна фантастика“ (ако такъв род литература може да съществува). Но както и да ги чувствуваме, както и да ги наричаме, не може да се отрече, че произведенията на Бредбъри вливат в нашите души освежителна струя на красота, надежда и възторг.

Рей Бредбъри е роден през 1920 година в Уокиган, Илиноис. В личния си живот е много скромен. Говори се, че досега не се е качвал на самолет и че предпочита велосипеда пред автомобила.

Връзки

• http://www.sfbg.us/book/NMLD-PNF-101X
• http://chitanka.info/book/1288-marsianski-hroniki, ІІ изд.