Марко Марчевски (1.10.1898-10.04.1962)

Марко Марчевски е псевдоним на Марко Маринов Марков - български писател и преводач, автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.

Роден е на 1 октомври 1898 година в балканското село Марча, (днес част от гр. Дряново), откъдето идва и псевдонимът му. Сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Априлските събития от 1925 г. е арестуван, но успява да избяга и емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат - в. "РЛФ", "Поглед", "Щит", "Вик", "Кормило", пише книги за СССР. Няколко пъти е арестуван и интерниран в(Смолян. През 1941 г. е изпратен в концлагер - първоначално в "Кръсто поле", а после и в "Св. Кирил". След освобождаването му през 1943 г. минава в нелегалност. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства - сп. "Весело Другарче", в. "Лост", сп. "Септември", ред. "Народна младеж". Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ , 1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” , 1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” , 1939 г., в два тома) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения Митко Палаузов” , 1951 г.), “Сините скали” , 1948 г.), “Героите на Белица” , 1950 г.), “Остров Тамбукту” , 1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби наМихаил Шолохов, Максим Горки, И. Илф и Е. Петров, Аркадий Гайдар, Жул Верн, Хариет Бичър Стоу и др.

Книги:

• "Бунт", разкази, 1930)
• "Окървавената Огоста", разкази, 1931)
• "В страната на розите", разкази, 1932)
• "Червеното знаме", разкази, 1932)
• "Врагове", роман, 1934)
• "Осем години в Съветския съюз", кн. I-II, репортаж, 1934-35)
• "Утро над полята", репортаж, 1935)
• "Село", повест, 1936)
• "Страх", повест, 1936; 1945)
• "Заблудени овчици", разкази, 1938)
• "Калофер войвода", повест, 1938; 1948)
• "Руско-български речник" , 1938)
• "Малка философско-научна енциклопедия" , 1939)
• "Малка литературна енциклопедия" I-II , 1940)
• "Практическо ръководствоза лесно научаване на руски език" , 1940)
• "Критика на критиците" , 1941)
• "Руско-български разговорник" , 1945)
• "Септемврийски дни и нощи", разкази, 1945)
• "Съветски хора", репортажен роман, 1945)
• "Хайдути, пиеса в три действия и една картина" , 1945)
• "Народни приказки" , 1946)
• "Съветската култура" , 1947)
• "Български народни басни и приказки" , 1948)
• "Кой е най-силен", български народни приказки, 1948; 1955)
• "Сините скали", роман, 1948; 1949; 1955)
• "Партийна тайна", повест, 1948; 1949; 1952; 1953; 1954; 1955; 1965; 1967; 1970)
• "Дядо за риба", приказка за деца, 1949)
• "Героите на Белица", роман, 1950; 1952; 1954; 1964; 1970)
• "Кирил Христов Киров", очерк, 1951)
• "Митко Палаузов", биографична повест, 1951; 1952; 1953; 1956; 1957; 1962; 1963; 1966; 1969; 1973)
• "Кой е най-силен", български народни приказки, 1955)
• "Митко Палаузов", пиеса в три действия, седем картини, 1956)
• "Тихо пристанище", повест, 1956)
• "Априлски дни", 1925, спомени, 1956)
• "Остров Тамбукту", роман в три части, част първа, 1956)
• "Остров Тамбукту", роман в три части, част втора, 1956)
• "Тайнствените светлини", повест, 1958)
• "Остров Тамбукту", роман в три части, пълно издание, 1959)
• "Повести (Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище)" , 1959)
• "Диарбекирските заточеници", роман, 1960)
• "Партизански повести. Сините скали. Партийна тайна. Митко Палаузов" , 1960)
• "Джакомо ще стане капитан", разкази, 1961)
• "Добрата чучулига", приказка, 1961)
• "В една тъмна нощ", приключенски повести и разкази, 1962)
• "Златната пещера", разкази за юноши, 1962)
• "Лоша дума", приказка, 1964)
• "Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна" , 1974; 1975)