Атаров, Николай

Николай Сергеевич Атаров (Николай Сергеевич Атаров, 25.08.1907-12.09.1978). Руски съветски писател. Роден във Владикавказ, в семейството на служещ. Завършил педагогически институт, 1928), след това Висшите курсове по изкуствознание в Ленинград (сега Санкт Петербург) , 1930). От 1930 започнал да се занимава с журналистика, като започнал да работи в сп. "Наши достижения", а от 1937 с художествена литература. Член СП на СССР от 1940. По време на Втората световна война бил фронтови кореспондент. Член на КПСС от 1947. В периода 1948-1956 Атаров бил в редколегията на "Литературная газета", 1955-1956 главен ред. на сп. "Москва".

В детската литература навлязъл със сб. разкази Наш спътник (Наш спутник, сб. 1930). Най-известното му произведение за юноши Повест за първата любов (Повесть о первой любви, 1959) е проникнато от мисълта за необходимостта от внимателно отношение на възрастните към чувствата на младите. В повестта А аз обичам коне (А я люблю лошадь, 1970) автора води разказа от името на дете от малък град, показвайки как момчето страда, ненамерило любов в семейството и търсещо утешение в любовта към животните. Произведението е екранизирано като Хамут за Маркиз (Хомут для Маркиза, 1977). (Кр)

Други съчинения

• Началник на малки реки (Начальник малых рек, 1937)
• Настояще време (Настоящее время, 1939)
• Магистрално хълмче (Магистральная горка, 1953)
• Смърт под псевдоним (Смерть под псевдонимом, 1957)
• Не искам да съм малък (Не хочу быть маленьким, 1967)
• Три версти по брезовата алея (Три версты березовой аллеи, 1971).

Издания на български

• 1956 - Повест за първата любов

Връзки

• http://ru.wikipedia.org/wiki/Атаров,_Николай_Сергеевич