Атаров, Николай

Николай Сергеевич Атаров (Николай Сергеевич Атаров, 25.08.1907-12.09.1978). Руски съветски писател. Роден във Владикавказ, в семейството на служещ. Завършил педагогически институт, 1928), след това Висшите курсове по изкуствознание в Ленинград (сега Санкт Петербург) , 1930). От 1930 започнал да се занимава с журналистика, като започнал да работи в сп. "Наши достижения", а от 1937 с художествена литература. Член СП на СССР от 1940. По време на Втората световна война бил фронтови кореспондент. Член на КПСС от 1947. В периода 1948-1956 Атаров бил в редколегията на "Литературная газета", 1955-1956 главен ред. на сп. "Москва".

В детската литература навлязъл със сб. разкази Наш спътник (Наш спутник, сб. 1930). Най-известното му произведение за юноши Повест за първата любов (Повесть о первой любви, 1959) е проникнато от мисълта за необходимостта от внимателно отношение на възрастните към чувствата на младите. В повестта А аз обичам коне (А я люблю лошадь, 1970) автора води разказа от името на дете от малък град, показвайки как момчето страда, ненамерило любов в семейството и търсещо утешение в любовта към животните. Произведението е екранизирано като Хамут за Маркиз (Хомут для Маркиза, 1977). (Кр)

Други съчинения

Началник на малки реки (Начальник малых рек, 1937)
Настояще време (Настоящее время, 1939)
Магистрално хълмче (Магистральная горка, 1953)
Смърт под псевдоним (Смерть под псевдонимом, 1957)
Не искам да съм малък (Не хочу быть маленьким, 1967)
Три версти по брезовата алея (Три версты березовой аллеи, 1971).

Издания на български

1956 - Повест за първата любов

Връзки

http://ru.wikipedia.org/wiki/Атаров,_Николай_Сергеевич

Вижте също

Уважаеми, гостенино! Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.