Вахтанг Степанович Ананян (08.08.1905-04.03.1980). Арменски съветски писател, известен също с военната си проза и научнопопулярните си книги. Роден в Погос-Килиса (сега село Шамахян, близо до Дилиджан, Армения), в селско семейство. След установяването на съветска власт в Армения постъпил в комсомола, а по-късно и в партийна школа. През 1923 год. започнал да работи като журналист. Член на КПСС от 1928 г. По време на Втората световна война бил военен кореспондент. Заслужил деец на културата на Арменска ССР. Починал в Ереван.
Впечатленията му от Гражданската война са отразени в първата му повест В огнения пръстен (В огненном кольце, 1930). А. продължил с военната тематика и в следващите си сборници с очерци На бойното поле (На поле битвы, 1946) и След войната (После войны, 1947). В периода 1947-1966 г. той издал 6 книги, под общото название Разкази на ловеца (Рассказов охотника, 1947-1966; преизд. 1983), в които с жив език и любов към природата пресъздава истинските си преживявания като ловец.
А. сътрудничил на много детски списания, сред които "Пионер", "Дружные ребята" и "Мурзилка". Като най-успешни и помнещи се, могат да се считат двете му приключенски детско-юношески повести На брега на Севан (На берегу Севана, 1951) и Пленници на Барсовата клисура (Пленники Барсова ущелья, 1956). Книгата е екранизирана като Пленници на Барсовата клисура (Пленники Барсова ущелья, 1956), реж. Юрий Ерзинкян.
Освен проза А. е автор също на научно-популярният труд в 4 тома Животинския свят на Армения (Животный мир Армении) (т. 1—4. 1961—67).