"Има книги, които всеки човек трябва
да прочете на младини. Това са книгите,
издържали проверката на времето..."
да прочете на младини. Това са книгите,
издържали проверката на времето..."
Главна » Персоналии » Писатели
Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в семейството на работник-миньор. Родителите му починали рано и в детството си бъдещият писател бил безпризорен. Работил като миньор в Донбас, бил машинист на влак, строител в Магнитогорск. Участвал в литературната група «Буксир».
Николай Сергеевич Атаров (Николай Сергеевич Атаров, 25.08.1907-12.09.1978). Руски съветски писател. Роден във Владикавказ, в семейството на служещ. Завършил педагогически институт, 1928), след това Висшите курсове по изкуствознание в Ленинград (сега Санкт Петербург) , 1930). От 1930 започнал да се занимава с журналистика, като започнал да работи в сп. "Наши достижения", а от 1937 с художествена литература.
Леда Гео Милева (05.02.1920 - 05.02.2013). Българска писателка, преводачка и общественичка. Автор на приказки, стихове и пиеси за деца. Преводач от английски, руски и френски език. Дъщеря на поета Гео Милев.
Павел Вежинов (09.11.1914 - 20.12.1983) е псевдоним на Никола Делчев Гугов - български писател и сценарист. Работи като редактор и сътрудник във в. "Фронтовак", в. "Стършел", сп. "Септември", сп. "Пламък", главен редактор на сп. "Септември". Пише разкази, повести, романи и сценарии за игрални филми. Първата му книга е "Улица без паваж", издадена през 1938 г. Сред най-известните му книги са: "Втора рота", "Дъх на бадеми", "Белият гущер", "Бариерата", "Нощем с белите коне". Автор е и на приключенски повести и романи за деца и юноши: "Следите остават", "Краят на пътя", "Произшествие на тихата улица", както и на няколко научно-фантастични творби: "Сините пеперуди", "Когато си в лодката", "Гибелта на Аякс", "Над всичко".
Богдан Митов (06.04.1929) е български детски писател. Роден е в с. Крушовица (област Плевен). Работи като редактор в сп. "Пламъче" , 1953-1958), издателство "Народна младеж" , 1960-1961)., завеждащ отдел "Белетристика" в литературното приложение на в. "Септемврийче" - "Родни простори" , 1962-1975) и отдел "Белетристика" на сп. "Обзор" (от 1976 г.). Първия си разказ печата във в. "Народна младеж". Пише главно романи и повести за деца и юноши.
Светослав Минков (12.02.1902 - 22.11.1966) е български писател и преводач. Един от родоначалниците на българската фантастика, майстор на сатиричния разказ и диаболичната проза. Роден е в Радомир на 12 февруари 1902 г., умир в София на 22 ноември 1966 г. Завършва гимназия в София и военно училище във Вайскирхен (Австрия). Учи славянска филология в Софийския университет и следва 1 година в Търговско-стопанската академия в Мюнхен, където се запознава със съвременните тенденции в немската и световна литература. Работил е като коректор, редактор, библиотекар, книговодител. Бил е дипломатически служител в легацията ни в Токио, 1942-1943). Дълги години е редактор във в. "Отечествен фронт", главен редактор и редактор в издателство "Български писател". Автор е на множество разкази, както и на приказки за деца. Превел е Андерсеновите приказки, "Приказки на Шехеразада", "Хиляда и една нощ".
Михаил Лъкатник (20.11.1920 - 3.10.1974) е псевдоним на поета и писателя Михаил Георгиев Арнаудов. Известен е с множеството си книги за деца - стихове, повести и романи.
Марко Марчевски е псевдоним на Марко Маринов Марков - български писател и преводач, автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.
Роден е на 1 октомври 1898 година в балканското село Марча, (днес част от гр. Дряново), откъдето идва и псевдонимът му. Сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Априлските събития от 1925 г. е арестуван, но успява да избяга и емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат - в. "РЛФ", "Поглед", "Щит", "Вик", "Кормило", пише книги за СССР. Няколко пъти е арестуван и интерниран в Смолян. През 1941 г. е изпратен в концлагер - първоначално в "Кръсто поле", а после и в "Св. Кирил". След освобождаването му през 1943 г. минава в нелегалност. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства - сп. "Весело Другарче", в. "Лост", сп. "Септември", ред. "Народна младеж". Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ , 1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” , 1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” , 1939 г., в два тома) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения Митко Палаузов” , 1951 г.), “Сините скали” , 1948 г.), “Героите на Белица” , 1950 г.), “Остров Тамбукту” , 1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби наМихаил Шолохов, Максим Горки, И. Илф и Е. Петров, Аркадий Гайдар, Жул Верн, Хариет Бичър Стоу и др.
Трайко Симеонов(9.7.1886 - 18.5.1965) е псевдоним на Трифон Стоянов Симеонов - български поет и писател. Роден на 9 юли 1886 г. в Шумен. Завършва Педагогическото училище в Шумен през 1906 г. През 1906-1934 г. учителства в с. Кешкекчилери (днес с. Изворово, област Търговище), с. Летница (област Ловеч), с. Мадара (област Шумен), гр. Шумен и София. Основоположник е на българската пролетарска поезия за деца и юноши. За първи път печата в сп. "Славейче" през 1907 г. Редактор на детското вестниче "Другарче", сп. "Светлина", "Теменужка", "Детски свят", "Детска градина" и "Поточе". Преработва множество произведения за деца отнародното творчество - залъгалки, броилки, скоропоговорки, пословици и гатанки.
Ангел Каралийчев (21.8.1902 - 14.12.1972) е български писател и преводач, известен със своите книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди. За първи път публикува на 17-годишна възраст - в сп. "Ученическа мисъл" (Русе) помества стихотворението си "Орелът". Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема "Мауна лоа" излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази "Ръж", а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - "Мечо". Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета", изд. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", изд. "Български писател". Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Автор е на повече от 20 книги за възрастни и 15 за деца.
Авдеенко, Александър (1908-1996)
Атаров, Николай
Милева, Леда