Гибелта на Аякс. Над всичко - Павел Вежинов. 1973. Изд. Народна младеж, София. Роман и повест. Българса. Формат: 60×84/16. Страници: 264 с. Цена: 1.32 лв.
Минали са много столетия от днешното време. Безкласовото комунистическо общество е на върха на своята сила и величие. Но макар да са открити нови, свръхмощни енергии, човечеството все още не е проникнало в дълбините на космоса. И все още не е открило в безкрайната пустош други човешки същества, друг разумен живот.
След многогодишни усилия най-сетне е построен и подготвен „Аякс“ — първият истински и най-съвършен звездолет за далечни космически пътувания. Намерена е и цел — една далечна, невидима с просто око звездица, където според всички проучвания и изчисления на учените би трябвало да има разумен живот. И най-сетне „Аякс“ тръгва на своето безкрайно пътешествие.
Но пътешествениците все още не знаят и не подозират бедствията и страданията, които ги очакват. И то не от външни причини и обстоятелства, а по причини, които се крият главно в душевността на самите хора. Грамадното космическо селище е застрашено от гибел. Няма ли космосът да излезе по-силен от човешката природа? Няма ли да ги погуби със своята безмерност и новите непонятни болести, които им носи? Ще пристигне ли „Аякс“ до своята цел, или ще се размине с нея като някакъв блестящ ковчег с мъртъвци?…
„Гибелта на „Аякс“ не е само роман с интересен и увличащ сюжет, но и дълбоко размишление за същността на човешките общества и човешката душевност.
Второто от двете произведения в книгата, повестта „Над всичко“, ни пренася в славянските земи на Балканския полуостров малко преди да бъде образувана българската държава. Ина Богомолова, асистентка по древни славянски езици, е пристигнала тук с Машината на времето от далечното бъдеще. Тя попада в един от ловните капани на Баян — младия син на княза на племето, който живее като професионален ловец в близката гора. Между младите хора започва необикновена дружба, която минава през ред сложни ситуации. Когато настъпва драматичният, но неизбежен час на раздяла, Ина е открила вече и една страшна истина — истински силни и чисти човешки чувства може да изпитва само човек, който живее в една чиста и неподправена природна среда. Дали нейното високо развито в техническо отношение общество не е забравило отдавна тази стара истина!…
